3 abr 2008, 14:26

Инат 

  Poesía » De amor
626 0 3

Изхвърлих от косите си

цветята.

Разплаках се.

От ярост закрещях.

Проклех и теб,

и вейналия вятър.

Удавих в сълзите

пронизващия страх.

Отивай си!

Проклет да си!

Върви си!

Напук оставам

в тъмната гора.

На клоните -

преплетените мисли,

тежат отново

празните гнезда.

© Дарина Дякова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??