3 апр. 2008 г., 14:26

Инат 

  Поэзия » Любовная
628 0 3

Изхвърлих от косите си

цветята.

Разплаках се.

От ярост закрещях.

Проклех и теб,

и вейналия вятър.

Удавих в сълзите

пронизващия страх.

Отивай си!

Проклет да си!

Върви си!

Напук оставам

в тъмната гора.

На клоните -

преплетените мисли,

тежат отново

празните гнезда.

© Дарина Дякова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??