smile77 (Дарина Дякова)
17 0
Apr 3, 2008, 2:26 PM

Инат 

  Poetry » Love
627 0 3

Изхвърлих от косите си

цветята.

Разплаках се.

От ярост закрещях.

Проклех и теб,

и вейналия вятър.

Удавих в сълзите

пронизващия страх.

Отивай си!

Проклет да си!

Върви си!

Напук оставам

в тъмната гора.

На клоните -

преплетените мисли,

тежат отново

празните гнезда.

© Дарина Дякова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??