12 oct 2018, 8:36

Индиго

  Poesía » Otra
1.6K 8 6

Грамофонна игла татуира магии

По черните бразди

А плочата за болката мълчи

Стиска зъби и просъсква

Скоро музика ще пръска

В притъмнена нежност на очи

Които виждат повече от всичко

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбирам
  • Разбирам - просто си го почувствала различно...
    Въпреки това нямам намерение да го променя, защото за мен казва нещата точно както съм ги видял.
  • Изобщо нямах предвид технически и структорно. Говоря за "аурата"(ако мога така да се изразя) на творбата
  • Благодаря за коментарите!

    Дарина, този ред е абсолютно преднамерено така

    За мен възможният ритъм не е само един... дори специално тук да няма полиритмичност, своенравността на точно този ред, оставя възможност за развиване на такава...

    Всъщност много по-интересно ми е да чета и други схеми, освен кръстосана рима... има толкова много възможности, че някак си сърце не ми дава да се затворя в познатия модел... и не бих.

    Провокира ме към нещо като самоанализ, за което благодаря.
  • Идейно. Но четвъртият ред не е в синхрон с останалото, което е магично и с нюанс на интимност. Аз бих променила този четвърти ред,

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...