12 окт. 2018 г., 08:36

Индиго

1.6K 8 6

Грамофонна игла татуира магии

По черните бразди

А плочата за болката мълчи

Стиска зъби и просъсква

Скоро музика ще пръска

В притъмнена нежност на очи

Които виждат повече от всичко

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбирам
  • Разбирам - просто си го почувствала различно...
    Въпреки това нямам намерение да го променя, защото за мен казва нещата точно както съм ги видял.
  • Изобщо нямах предвид технически и структорно. Говоря за "аурата"(ако мога така да се изразя) на творбата
  • Благодаря за коментарите!

    Дарина, този ред е абсолютно преднамерено така

    За мен възможният ритъм не е само един... дори специално тук да няма полиритмичност, своенравността на точно този ред, оставя възможност за развиване на такава...

    Всъщност много по-интересно ми е да чета и други схеми, освен кръстосана рима... има толкова много възможности, че някак си сърце не ми дава да се затворя в познатия модел... и не бих.

    Провокира ме към нещо като самоанализ, за което благодаря.
  • Идейно. Но четвъртият ред не е в синхрон с останалото, което е магично и с нюанс на интимност. Аз бих променила този четвърти ред,

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...