6 oct 2023, 5:33

Индикация

1.2K 0 0

 

               И Н Д И К А Ц И Я

 

Ние живееме във Балон,

в центъра на който се намира Земята,

тя от своя страна си има Ядро,

което магма към Небето понякога мята.

 

В тоя конгломерат от същности

ние сме най-големите тарикати!

Не знаем на къде вървим и от какво сме се пръкнали,

но утвърждаваме най-Жестокия Статус.

 

Най-кръвожадния Звяр,

който убивайки,се самоубива,

разширявайки собствения си ареал,

на всичко живо хабитатите свива.

 

Черпим от Земята течни ресурси,

изцеждайки Енергията им ги превръщаме в газ,

с който помпим, на Атмосферата всички Ракурси

и с крачки гигантски приближаваме Фаталния Час.

 

За сега Природата,за да ни предпази,

е сътворила Механизъм Един,

в река събиращ излишните газове

и за да поддържа Налягането,все я по-бързо върти...

 

Ако няма кой да поддържа

Налягането във параметър,

ще ни се пръснат белите дробчета

и ще цъфнем на гости при Свети Петър.

 

Все по-тежка става реката,

скоростта й се увеличава,горе,за да стои,

но ще дойде онзи миг критичен и кратък,

когато скоростта на тежестта няма да удържи...

 

На времето е била по-тясна,по-плитка и по-кротка,

сега е Широка,Дълбока и Буйна,

с над шестстотин километра в час движи се мощно

и от време на време засилва ни по някоя струя...

 

На пети Октомври в Тайван,

триста четиридесет и два километра в час бяха достигнати,

това е само леко намигване,но не и Таван,

Представете Си,Когато Се Срине Цялата...

 

05.10.2023г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...