6.10.2023 г., 5:33

Индикация

1.2K 0 0

 

               И Н Д И К А Ц И Я

 

Ние живееме във Балон,

в центъра на който се намира Земята,

тя от своя страна си има Ядро,

което магма към Небето понякога мята.

 

В тоя конгломерат от същности

ние сме най-големите тарикати!

Не знаем на къде вървим и от какво сме се пръкнали,

но утвърждаваме най-Жестокия Статус.

 

Най-кръвожадния Звяр,

който убивайки,се самоубива,

разширявайки собствения си ареал,

на всичко живо хабитатите свива.

 

Черпим от Земята течни ресурси,

изцеждайки Енергията им ги превръщаме в газ,

с който помпим, на Атмосферата всички Ракурси

и с крачки гигантски приближаваме Фаталния Час.

 

За сега Природата,за да ни предпази,

е сътворила Механизъм Един,

в река събиращ излишните газове

и за да поддържа Налягането,все я по-бързо върти...

 

Ако няма кой да поддържа

Налягането във параметър,

ще ни се пръснат белите дробчета

и ще цъфнем на гости при Свети Петър.

 

Все по-тежка става реката,

скоростта й се увеличава,горе,за да стои,

но ще дойде онзи миг критичен и кратък,

когато скоростта на тежестта няма да удържи...

 

На времето е била по-тясна,по-плитка и по-кротка,

сега е Широка,Дълбока и Буйна,

с над шестстотин километра в час движи се мощно

и от време на време засилва ни по някоя струя...

 

На пети Октомври в Тайван,

триста четиридесет и два километра в час бяха достигнати,

това е само леко намигване,но не и Таван,

Представете Си,Когато Се Срине Цялата...

 

05.10.2023г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...