Индулгенция за тишината
ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА ТИШИНАТА
На ехото не смея да пристана,
защото то е враг на тишината.
Щом любовта ми причинява рана,
то по-добре да бъде непризната.
Зад премълчаното съзрява болка
и тя присяда като кост – накриво.
Не питам никога дали и колко
причини имал си да си отиваш.
Едничък повод диря да останеш.
Намеря ли го – няма да го крия.
Бъди ми пристан – птица в окена
да приютиш в поредната стихия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
