Индулгенция за тишината
ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА ТИШИНАТА
На ехото не смея да пристана,
защото то е враг на тишината.
Щом любовта ми причинява рана,
то по-добре да бъде непризната.
Зад премълчаното съзрява болка
и тя присяда като кост – накриво.
Не питам никога дали и колко
причини имал си да си отиваш.
Едничък повод диря да останеш.
Намеря ли го – няма да го крия.
Бъди ми пристан – птица в окена
да приютиш в поредната стихия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
