ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА ТИШИНАТА
На ехото не смея да пристана,
защото то е враг на тишината.
Щом любовта ми причинява рана,
то по-добре да бъде непризната.
Зад премълчаното съзрява болка
и тя присяда като кост – накриво.
Не питам никога дали и колко
причини имал си да си отиваш.
Едничък повод диря да останеш.
Намеря ли го – няма да го крия.
Бъди ми пристан – птица в окена
да приютиш в поредната стихия.
© Валентина Йотова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
