25 ago 2010, 22:06

Инерция 

  Poesía » Otra
857 0 1

В следобедите просто крача...
И съм лодка от вчерашен вестник...
Посоката ми е наклонът на канавките...
В шахтите отишла съм да поплача...
И съм лят куршум от незабравен плесник...
Гласовете един по един тръгват след колите...

В сутрините просто спирам...
И съм прах на отъпкан тротоар...
Причините ми са в обреченото утре...
На плочките всяка сутрин умирам...
И съм монотонност на уморен светофар...
Някой глас все решава неочаквано да се върне...


написано на 25.08.2010 год.                                          Идън.

© Автор Автор Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??