Инерция
1K
0
1
В следобедите просто крача...
И съм лодка от вчерашен вестник...
Посоката ми е наклонът на канавките...
В шахтите отишла съм да поплача...
И съм лят куршум от незабравен плесник...
Гласовете един по един тръгват след колите...
В сутрините просто спирам...
И съм прах на отъпкан тротоар...
Причините ми са в обреченото утре...
На плочките всяка сутрин умирам...
И съм монотонност на уморен светофар...
Някой глас все решава неочаквано да се върне...
написано на 25.08.2010 год. Идън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Автор Автор Всички права запазени
