Aug 25, 2010, 10:06 PM

Инерция

Poetry » Other

1K 0 1

В следобедите просто крача...
И съм лодка от вчерашен вестник...
Посоката ми е наклонът на канавките...
В шахтите отишла съм да поплача...
И съм лят куршум от незабравен плесник...
Гласовете един по един тръгват след колите...

В сутрините просто спирам...
И съм прах на отъпкан тротоар...
Причините ми са в обреченото утре...
На плочките всяка сутрин умирам...
И съм монотонност на уморен светофар...
Някой глас все решава неочаквано да се върне...

написано на 25.08.2010 год. Идън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

BOSS. (Ясен Радулов)

по мостовете на нервните ми окончания се стичаш...

2010-08-27T06:21:44+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0