Инфантилно
Инфантилно
Животът май че беше благосклонен –
пред мен мъждука бледичка луна.
Но пътят става къртовски по-стръмен,
болят издраните ми стъпала.
Наравно със умората напредва
разрошена и дрипава тъга.
Без ропот няма аз да я последвам,
безшумно ще я заобиколя...
Напук лежерно, весело ще пиша –
хлапе, което дори и в съня,
безгрижно на воля радостно тича,
нехае за болката и за скръбта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Плами Todos los derechos reservados
