Mar 9, 2010, 12:05 PM

Инфантилно 

  Poetry » Humour
759 0 6

Инфантилно

 

Животът май че беше благосклонен –

пред мен мъждука бледичка луна.

Но пътят става къртовски по-стръмен,

болят издраните ми стъпала.

 

Наравно със умората напредва

разрошена и дрипава тъга.

Без ропот няма аз да я последвам,

безшумно ще я заобиколя...

 

Напук лежерно, весело ще пиша –

хлапе, което дори и в съня,

безгрижно на воля радостно тича,

нехае за болката и за скръбта.

© Плами All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??