Инфантилно
Инфантилно
Животът май че беше благосклонен –
пред мен мъждука бледичка луна.
Но пътят става къртовски по-стръмен,
болят издраните ми стъпала.
Наравно със умората напредва
разрошена и дрипава тъга.
Без ропот няма аз да я последвам,
безшумно ще я заобиколя...
Напук лежерно, весело ще пиша –
хлапе, което дори и в съня,
безгрижно на воля радостно тича,
нехае за болката и за скръбта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Плами Все права защищены
