1 jun 2006, 16:46

Инфарктно

  Poesía
777 0 4
Безсънни са нощите...
Пръстъп кошмарен.
Недостиг на въздух
и пареща болка в гърдите.
Сърце, неритмично
изписващо кардиограмата.
Бели престилки,
банки и помпи
стоят на браздата с отвъдното.
Инфарктно се борят
черното с бялото.
Не боли от смъртта...

Ще боли от раздялата.


ПП. Моля, да не се оценява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че публикува днес, та да изчета всичко от теб. Не знам как съм те пропуснала. Естествено е, че твоите стихове не се нуждаят нито от коментари, нито от оценки. За нас е комплимент, че публикуваш тук!
  • "Инфарктно се борят
    черното с бялото.
    Не боли от смъртта...

    Ще боли от раздялата."

    Прегръщам те приятелски!!!

  • Искрен поздрав!
    Силно, емоционално въздействащо... Браво!

  • Здравей, Хипо!
    Ти знаеш, че за мен литературната критика се изразява в написването на творба в областта на разработената проблематика, чрез която за се приповдигне ценното, разработено от автора, но и да му се покаже къде са му белите полета, а и къде е сгрешил. В случая, ще се задоволя с няколко съображения:
    1. За мен е събитие, че правим опит за диалог, макар и на чужд терен. Дано е в интерес на работата1
    2. Творбата, която ти логически е разработена с разбирането да се използва антитезата и по този начин да се въздейства на преживяването на читателя. При това, не е трудно да се обоснове граничната ситуация, която е описана много точно, а тази болнична атмосфера силно въздейства със съдбата на героя и другия - загатнатият.
    3. Как е разработена самата творба? Това вече е един по-сложен въпрос, в отговора на който могат да се изкажат и положителни неща, но да се посочат и пропуски.Развитието на сюжетната линия е силната страна на творбата. В художествено-естетическо отношение нещата стоят по-различно. Ако проявиш интерес, ще развия въпроса поетично, за да покажа.
    За мен беше удоволствие да коментирам.
    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...