Jun 1, 2006, 4:46 PM

Инфарктно

  Poetry
776 0 4
Безсънни са нощите...
Пръстъп кошмарен.
Недостиг на въздух
и пареща болка в гърдите.
Сърце, неритмично
изписващо кардиограмата.
Бели престилки,
банки и помпи
стоят на браздата с отвъдното.
Инфарктно се борят
черното с бялото.
Не боли от смъртта...

Ще боли от раздялата.


ПП. Моля, да не се оценява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че публикува днес, та да изчета всичко от теб. Не знам как съм те пропуснала. Естествено е, че твоите стихове не се нуждаят нито от коментари, нито от оценки. За нас е комплимент, че публикуваш тук!
  • "Инфарктно се борят
    черното с бялото.
    Не боли от смъртта...

    Ще боли от раздялата."

    Прегръщам те приятелски!!!

  • Искрен поздрав!
    Силно, емоционално въздействащо... Браво!

  • Здравей, Хипо!
    Ти знаеш, че за мен литературната критика се изразява в написването на творба в областта на разработената проблематика, чрез която за се приповдигне ценното, разработено от автора, но и да му се покаже къде са му белите полета, а и къде е сгрешил. В случая, ще се задоволя с няколко съображения:
    1. За мен е събитие, че правим опит за диалог, макар и на чужд терен. Дано е в интерес на работата1
    2. Творбата, която ти логически е разработена с разбирането да се използва антитезата и по този начин да се въздейства на преживяването на читателя. При това, не е трудно да се обоснове граничната ситуация, която е описана много точно, а тази болнична атмосфера силно въздейства със съдбата на героя и другия - загатнатият.
    3. Как е разработена самата творба? Това вече е един по-сложен въпрос, в отговора на който могат да се изкажат и положителни неща, но да се посочат и пропуски.Развитието на сюжетната линия е силната страна на творбата. В художествено-естетическо отношение нещата стоят по-различно. Ако проявиш интерес, ще развия въпроса поетично, за да покажа.
    За мен беше удоволствие да коментирам.
    Поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...