1.06.2006 г., 16:46

Инфарктно

772 0 4
Безсънни са нощите...
Пръстъп кошмарен.
Недостиг на въздух
и пареща болка в гърдите.
Сърце, неритмично
изписващо кардиограмата.
Бели престилки,
банки и помпи
стоят на браздата с отвъдното.
Инфарктно се борят
черното с бялото.
Не боли от смъртта...

Ще боли от раздялата.


ПП. Моля, да не се оценява!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че публикува днес, та да изчета всичко от теб. Не знам как съм те пропуснала. Естествено е, че твоите стихове не се нуждаят нито от коментари, нито от оценки. За нас е комплимент, че публикуваш тук!
  • "Инфарктно се борят
    черното с бялото.
    Не боли от смъртта...

    Ще боли от раздялата."

    Прегръщам те приятелски!!!

  • Искрен поздрав!
    Силно, емоционално въздействащо... Браво!

  • Здравей, Хипо!
    Ти знаеш, че за мен литературната критика се изразява в написването на творба в областта на разработената проблематика, чрез която за се приповдигне ценното, разработено от автора, но и да му се покаже къде са му белите полета, а и къде е сгрешил. В случая, ще се задоволя с няколко съображения:
    1. За мен е събитие, че правим опит за диалог, макар и на чужд терен. Дано е в интерес на работата1
    2. Творбата, която ти логически е разработена с разбирането да се използва антитезата и по този начин да се въздейства на преживяването на читателя. При това, не е трудно да се обоснове граничната ситуация, която е описана много точно, а тази болнична атмосфера силно въздейства със съдбата на героя и другия - загатнатият.
    3. Как е разработена самата творба? Това вече е един по-сложен въпрос, в отговора на който могат да се изкажат и положителни неща, но да се посочат и пропуски.Развитието на сюжетната линия е силната страна на творбата. В художествено-естетическо отношение нещата стоят по-различно. Ако проявиш интерес, ще развия въпроса поетично, за да покажа.
    За мен беше удоволствие да коментирам.
    Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...