20 jun 2013, 17:11

Инсомния

1.1K 0 0

Розови спомени от сивкави дни,
мятам се нощем, не ми се спи.
Милувка нехайна по лицето гори,
така не разбрах, че идва краят почти.

Светят улични лампи, мъждукат навред,
жълто-сив е градът, сякаш от лед.
Птици не пеят, страх ги е от нощта,
вече губя надежда, че ще дойде деня...

Потно стъклото е, вятър бучи
в главата ми морна стара песен звучи.
Един спомен цветен от отминали дни,
някога сладък, сега ми горчи.

Просветва небето, лампи умират,
нощни изчадия в дупките се прибират.
Над сивия град гори червена зора,
а в леглото заспивам завинаги АЗ...

Любовта е капка по листата на цвете,
Любовта е блясъкът радостен в очите на дете,
Любовта е болка ужасна, когато е блян,
Любовта е край безрадостен, когато си сам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диян Каролев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...