Инсомния

Розови спомени от сивкави дни,
мятам се нощем, не ми се спи.
Милувка нехайна по лицето гори,
така не разбрах, че идва краят почти.

Светят улични лампи, мъждукат навред,
жълто-сив е градът, сякаш от лед.
Птици не пеят, страх ги е от нощта,
вече губя надежда, че ще дойде деня...

Потно стъклото е, вятър бучи
в главата ми морна стара песен звучи.
Един спомен цветен от отминали дни,
някога сладък, сега ми горчи.

Просветва небето, лампи умират,
нощни изчадия в дупките се прибират.
Над сивия град гори червена зора,
а в леглото заспивам завинаги АЗ...

Любовта е капка по листата на цвете,
Любовта е блясъкът радостен в очите на дете,
Любовта е болка ужасна, когато е блян,
Любовта е край безрадостен, когато си сам!