20 июн. 2013 г., 17:11

Инсомния

1.1K 0 0

Розови спомени от сивкави дни,
мятам се нощем, не ми се спи.
Милувка нехайна по лицето гори,
така не разбрах, че идва краят почти.

Светят улични лампи, мъждукат навред,
жълто-сив е градът, сякаш от лед.
Птици не пеят, страх ги е от нощта,
вече губя надежда, че ще дойде деня...

Потно стъклото е, вятър бучи
в главата ми морна стара песен звучи.
Един спомен цветен от отминали дни,
някога сладък, сега ми горчи.

Просветва небето, лампи умират,
нощни изчадия в дупките се прибират.
Над сивия град гори червена зора,
а в леглото заспивам завинаги АЗ...

Любовта е капка по листата на цвете,
Любовта е блясъкът радостен в очите на дете,
Любовта е болка ужасна, когато е блян,
Любовта е край безрадостен, когато си сам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диян Каролев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....