Розови спомени от сивкави дни,
мятам се нощем, не ми се спи.
Милувка нехайна по лицето гори,
така не разбрах, че идва краят почти.

Светят улични лампи, мъждукат навред,
жълто-сив е градът, сякаш от лед.
Птици не пеят, страх ги е от нощта,
вече губя надежда, че ще дойде деня...

Потно стъклото е, вятър бучи
в главата ми морна стара песен звучи.
Един спомен цветен от отминали дни,
някога сладък, сега ми горчи.

Просветва небето, лампи умират,
нощни изчадия в дупките се прибират.
Над сивия град гори червена зора,
а в леглото заспивам завинаги АЗ...

Любовта е капка по листата на цвете,
Любовта е блясъкът радостен в очите на дете,
Любовта е болка ужасна, когато е блян,
Любовта е край безрадостен, когато си сам!