Инсомния

19 jul 2009, 11:19

Poesía » Otra

454 0 1

Инсомния

От тялото изтича всяка капка сила,
която упорито пазех до последно.
Как искам да заспя… ала сънят не идва.
Клепачите потрепват уморено.

Искам да сънувам… о, нека да заспя.
Леглото ме зове в сатенена прегръдка.
Но аз мълча – все още будна и сама,
на повика му нищо не отвръщам.

Нощта ме вика. „Хайде, мила, спи.”
Ала сънят по детски пак избяга.
От стъпките му ехото кънти.
И да се върне скоро няма...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sTellaMcCarTney (Теа)

2009-07-19T11:56:18+03:00

Нощта ме вика. „Хайде, мила, спи.”
Ала сънят по детски пак избяга.
От стъпките му ехото кънти.
И да се върне скоро няма...

;( ... изтръпнах цялата,защото и аз се чувствам така в момента ... поздрав!