Инсомния

19.07.2009 г., 11:19 ч.

Поезия » Друга

455 0 1

Инсомния

От тялото изтича всяка капка сила,
която упорито пазех до последно.
Как искам да заспя… ала сънят не идва.
Клепачите потрепват уморено.

Искам да сънувам… о, нека да заспя.
Леглото ме зове в сатенена прегръдка.
Но аз мълча – все още будна и сама,
на повика му нищо не отвръщам.

Нощта ме вика. „Хайде, мила, спи.”
Ала сънят по детски пак избяга.
От стъпките му ехото кънти.
И да се върне скоро няма...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

sTellaMcCarTney (Теа)

2009-07-19T11:56:18+03:00

Нощта ме вика. „Хайде, мила, спи.”
Ала сънят по детски пак избяга.
От стъпките му ехото кънти.
И да се върне скоро няма...

;( ... изтръпнах цялата,защото и аз се чувствам така в момента ... поздрав!