Научиха се двама познати,
че у нас кафето е безплатно.
И идват, говорят си, а нас ни няма сякаш...
Палнали цигарките, не спират да си приказват!
Ползват ни за сервитьори,
със мъжа ми мислим вече да ставаме боксьори,
заради тяхното поведение.
Но дали и това ще помогне?...
Те идват си само за разходката,
а на нас ни спъват всички планове.
Все едно у нас е заведение
и само тях все едно стоим и чакаме.
Мисля си, от утре, на вратата,
да взема да поставям табели:
"Отворено е, заповядайте!",
но май само тази е достатъчна: "Няма ни!"
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
Оправих и допуснатата си грешка при писането на стиха!
Много се радвам,че успях да те усмихна!!!
Прегръщам те!