4 jul 2007, 8:34

Интересно гости:)

  Poesía
627 0 8

Научиха се двама познати,
че у нас кафето е безплатно.
И идват, говорят си, а нас ни няма сякаш...
Палнали цигарките, не спират да си приказват!


Ползват ни за сервитьори,
със мъжа ми мислим вече да ставаме боксьори,
заради тяхното поведение.
Но дали и това ще помогне?...


Те идват си само за разходката,
а на нас ни спъват всички планове.
Все едно у нас е заведение
и само тях все едно стоим и чакаме.


Мисля си, от утре, на вратата,
да взема да поставям табели:
"Отворено е, заповядайте!",
но май само тази е достатъчна: "Няма ни!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...