Jul 4, 2007, 8:34 AM

Интересно гости:)

  Poetry
624 0 8

Научиха се двама познати,
че у нас кафето е безплатно.
И идват, говорят си, а нас ни няма сякаш...
Палнали цигарките, не спират да си приказват!


Ползват ни за сервитьори,
със мъжа ми мислим вече да ставаме боксьори,
заради тяхното поведение.
Но дали и това ще помогне?...


Те идват си само за разходката,
а на нас ни спъват всички планове.
Все едно у нас е заведение
и само тях все едно стоим и чакаме.


Мисля си, от утре, на вратата,
да взема да поставям табели:
"Отворено е, заповядайте!",
но май само тази е достатъчна: "Няма ни!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...