4 июл. 2007 г., 08:34

Интересно гости:)

623 0 8

Научиха се двама познати,
че у нас кафето е безплатно.
И идват, говорят си, а нас ни няма сякаш...
Палнали цигарките, не спират да си приказват!


Ползват ни за сервитьори,
със мъжа ми мислим вече да ставаме боксьори,
заради тяхното поведение.
Но дали и това ще помогне?...


Те идват си само за разходката,
а на нас ни спъват всички планове.
Все едно у нас е заведение
и само тях все едно стоим и чакаме.


Мисля си, от утре, на вратата,
да взема да поставям табели:
"Отворено е, заповядайте!",
но май само тази е достатъчна: "Няма ни!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...