14 sept 2010, 11:33

Интернет пиявици

  Poesía » Otra
803 0 5

„Грамотни” уж... а все пак прости,
пълзят по безжичната клавиатура.
Озверели за месо от толкоз пости,
стрелят, без да вадят от кобура.

Замразени под ядлива форма –
„Приятно ми е” – аз съм СЕЛЯНДУРА!

Прекрачват всяка граница и норма,
де що има комплекс - че да избият,
обичат да пият от чуждата чаша,
че тяхната все не им достига.

(„В паницата ми винаги е каша,
но твоята по-сладко ми намига!
Ударил съм го нещо на просия –
оттук, оттам все има да изкопча.”)

И дирят, ровят чак до простотия,
а там са ненадминати - простащината им е денонощна!

(” Скучая нещо….
Бог съм вечер пред екрана…..
Отсреща кой ли е?! Стана ми горещо…”)

Разсополиви се пеленачето на мама…

Подсмърчат, хлипат, времето заспива…
Ирония…
На каишка са и лудо джафкат!
Отвържат ли ги… свят им се завива,
от „писане” направо се захласват!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...