14 sept 2010, 11:33

Интернет пиявици

  Poesía » Otra
809 0 5

„Грамотни” уж... а все пак прости,
пълзят по безжичната клавиатура.
Озверели за месо от толкоз пости,
стрелят, без да вадят от кобура.

Замразени под ядлива форма –
„Приятно ми е” – аз съм СЕЛЯНДУРА!

Прекрачват всяка граница и норма,
де що има комплекс - че да избият,
обичат да пият от чуждата чаша,
че тяхната все не им достига.

(„В паницата ми винаги е каша,
но твоята по-сладко ми намига!
Ударил съм го нещо на просия –
оттук, оттам все има да изкопча.”)

И дирят, ровят чак до простотия,
а там са ненадминати - простащината им е денонощна!

(” Скучая нещо….
Бог съм вечер пред екрана…..
Отсреща кой ли е?! Стана ми горещо…”)

Разсополиви се пеленачето на мама…

Подсмърчат, хлипат, времето заспива…
Ирония…
На каишка са и лудо джафкат!
Отвържат ли ги… свят им се завива,
от „писане” направо се захласват!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...