Sep 14, 2010, 11:33 AM

Интернет пиявици

  Poetry » Other
801 0 5

„Грамотни” уж... а все пак прости,
пълзят по безжичната клавиатура.
Озверели за месо от толкоз пости,
стрелят, без да вадят от кобура.

Замразени под ядлива форма –
„Приятно ми е” – аз съм СЕЛЯНДУРА!

Прекрачват всяка граница и норма,
де що има комплекс - че да избият,
обичат да пият от чуждата чаша,
че тяхната все не им достига.

(„В паницата ми винаги е каша,
но твоята по-сладко ми намига!
Ударил съм го нещо на просия –
оттук, оттам все има да изкопча.”)

И дирят, ровят чак до простотия,
а там са ненадминати - простащината им е денонощна!

(” Скучая нещо….
Бог съм вечер пред екрана…..
Отсреща кой ли е?! Стана ми горещо…”)

Разсополиви се пеленачето на мама…

Подсмърчат, хлипат, времето заспива…
Ирония…
На каишка са и лудо джафкат!
Отвържат ли ги… свят им се завива,
от „писане” направо се захласват!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...