„Грамотни” уж... а все пак прости,
пълзят по безжичната клавиатура.
Озверели за месо от толкоз пости,
стрелят, без да вадят от кобура.
Замразени под ядлива форма –
„Приятно ми е” – аз съм СЕЛЯНДУРА!
Прекрачват всяка граница и норма,
де що има комплекс - че да избият,
обичат да пият от чуждата чаша,
че тяхната все не им достига.
(„В паницата ми винаги е каша,
но твоята по-сладко ми намига!
Ударил съм го нещо на просия –
оттук, оттам все има да изкопча.”)
И дирят, ровят чак до простотия,
а там са ненадминати - простащината им е денонощна!
(” Скучая нещо….
Бог съм вечер пред екрана…..
Отсреща кой ли е?! Стана ми горещо…”)
Разсополиви се пеленачето на мама…
Подсмърчат, хлипат, времето заспива…
Ирония…
На каишка са и лудо джафкат!
Отвържат ли ги… свят им се завива,
от „писане” направо се захласват!
© Николина Милева All rights reserved.