8 ene 2008, 9:12

"интервю"

  Poesía
770 0 17

Влизай, мой чакан, съботен студ, кафе съм направила,

                                  палтото не сваляй,

да изпием от него и последната капка замръзнало.

 

 

Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?

                                Да си дойдем тогава на думата!

От чужда магия не пия, по косена трева не въздишам,

с отговори не ме залъгвай -

                                въпросите повече търся,

живени извори не ме докосват,

                               обичам да плувам в измислени,

не ме измъквай от мъглата,

                               цигарата ми запали,

когато се опия, сама ще изляза,

хвани ръката ми и картите раздай!

 

 

Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?

                              Да си дойдем тогава на думата!

В моята чаша - останала захар по дъното,

                              в твоята - ситни, горчиви преструвки.

Дойде ли ти в повече черното?

На утайка не гледам! Преглъщай!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Казах ли, че това е оригинална поезия?! Мдаа!
    Свършиха ми суперлативите...
  • може ли да извикам от кеф ... айде няма да го визуализирам ... но извиках ...
  • Най-мъдрия ти стих!!!Поздравления!!!
  • Жалко, че имаше проблеми със сайта и чак сега чета това.
    Просто ме остави без думи !
    Аплодисменти, Ася!!!
  • Напоследък с Пинче сте се отворили на...гисти! И то какви?! Жестоко е! Ама нного, много е готино - разби ме!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...