8.01.2008 г., 9:12

"интервю"

764 0 17

Влизай, мой чакан, съботен студ, кафе съм направила,

                                  палтото не сваляй,

да изпием от него и последната капка замръзнало.

 

 

Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?

                                Да си дойдем тогава на думата!

От чужда магия не пия, по косена трева не въздишам,

с отговори не ме залъгвай -

                                въпросите повече търся,

живени извори не ме докосват,

                               обичам да плувам в измислени,

не ме измъквай от мъглата,

                               цигарата ми запали,

когато се опия, сама ще изляза,

хвани ръката ми и картите раздай!

 

 

Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?

                              Да си дойдем тогава на думата!

В моята чаша - останала захар по дъното,

                              в твоята - ситни, горчиви преструвки.

Дойде ли ти в повече черното?

На утайка не гледам! Преглъщай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Казах ли, че това е оригинална поезия?! Мдаа!
    Свършиха ми суперлативите...
  • може ли да извикам от кеф ... айде няма да го визуализирам ... но извиках ...
  • Най-мъдрия ти стих!!!Поздравления!!!
  • Жалко, че имаше проблеми със сайта и чак сега чета това.
    Просто ме остави без думи !
    Аплодисменти, Ася!!!
  • Напоследък с Пинче сте се отворили на...гисти! И то какви?! Жестоко е! Ама нного, много е готино - разби ме!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...