Влизай, мой чакан, съботен студ, кафе съм направила,
палтото не сваляй,
да изпием от него и последната капка замръзнало.
Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?
Да си дойдем тогава на думата!
От чужда магия не пия, по косена трева не въздишам,
с отговори не ме залъгвай -
въпросите повече търся,
живени извори не ме докосват,
обичам да плувам в измислени,
не ме измъквай от мъглата,
цигарата ми запали,
когато се опия, сама ще изляза,
хвани ръката ми и картите раздай!
Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?
Да си дойдем тогава на думата!
В моята чаша - останала захар по дъното,
в твоята - ситни, горчиви преструвки.
Дойде ли ти в повече черното?
На утайка не гледам! Преглъщай!
© Ася Все права защищены
Свършиха ми суперлативите...