Интервю
978
0
0
Пътят беше дълъг и оживен,
различни мисли ме въртяха,
а непознати хора около мен
и всички така изтощени бяха.
Разговорите минаваха завчас
и тутакси следващият бях аз.
Тръгнах, накичен с усмивка,
но затворена беше вратата…
Може би са в обедна почивка,
а може и да е такава съдбата…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никица Христов Todos los derechos reservados
