Интервю
969
0
0
Пътят беше дълъг и оживен,
различни мисли ме въртяха,
а непознати хора около мен
и всички така изтощени бяха.
Разговорите минаваха завчас
и тутакси следващият бях аз.
Тръгнах, накичен с усмивка,
но затворена беше вратата…
Може би са в обедна почивка,
а може и да е такава съдбата…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
