27.06.2015 г., 23:04 ч.

Интервю 

  Поезия
580 0 0

Пътят беше дълъг и оживен,

различни мисли ме въртяха,

а непознати хора около мен

и всички така изтощени бяха.

 

Разговорите минаваха завчас

и тутакси следващият бях аз.

 

Тръгнах, накичен с усмивка,

но затворена беше вратата…

Може би са в обедна почивка,

а може и да е такава съдбата…

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??