Jun 27, 2015, 11:04 PM

Интервю 

  Poetry
660 0 0

Пътят беше дълъг и оживен,

различни мисли ме въртяха,

а непознати хора около мен

и всички така изтощени бяха.

 

Разговорите минаваха завчас

и тутакси следващият бях аз.

 

Тръгнах, накичен с усмивка,

но затворена беше вратата…

Може би са в обедна почивка,

а може и да е такава съдбата…

© Никица Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??