22 oct 2016, 17:37

Интимно

455 0 0

 

                                На съпругата ми 

 

Въздишах аз от болката - по теб.

Изричах в шепот нашата орис - до теб.

В очакване на своята клада - с теб.

Бих ли устоял на вражески стрели - без теб... 

 

Пътища с безброй посоки не намерих. 

Билки с чудати свойства не откъснах. 

Но с тебе времето жестоко аз отмерих 

и пулса на младежка обич не прекъснах... 

 

Не исках ничия "приятелска" присъда. 

От пошлост и лъжи бях уморен. 

Исках само твоята усмивка да отсъди 

за какво ме има и за какво съм роден... 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айдън Софуев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...