Oct 22, 2016, 5:37 PM

Интимно

  Poetry » Love
456 0 0

 

                                На съпругата ми 

 

Въздишах аз от болката - по теб.

Изричах в шепот нашата орис - до теб.

В очакване на своята клада - с теб.

Бих ли устоял на вражески стрели - без теб... 

 

Пътища с безброй посоки не намерих. 

Билки с чудати свойства не откъснах. 

Но с тебе времето жестоко аз отмерих 

и пулса на младежка обич не прекъснах... 

 

Не исках ничия "приятелска" присъда. 

От пошлост и лъжи бях уморен. 

Исках само твоята усмивка да отсъди 

за какво ме има и за какво съм роден... 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айдън Софуев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...