На съпругата ми 

Въздишах аз от болката - по теб.

Изричах в шепот нашата орис - до теб.

В очакване на своята клада - с теб.

Бих ли устоял на вражески стрели - без теб... 

Пътища с безброй посоки не намерих. 

Билки с чудати свойства не откъснах. 

Но с тебе времето жестоко аз отмерих 

и пулса на младежка обич не прекъснах... 

Не исках ничия "приятелска" присъда. 

От пошлост и лъжи бях уморен. 

Исках само твоята усмивка да отсъди 

за какво ме има и за какво съм роден...