На съпругата ми
Въздишах аз от болката - по теб.
Изричах в шепот нашата орис - до теб.
В очакване на своята клада - с теб.
Бих ли устоял на вражески стрели - без теб...
Пътища с безброй посоки не намерих.
Билки с чудати свойства не откъснах.
Но с тебе времето жестоко аз отмерих
и пулса на младежка обич не прекъснах...
Не исках ничия "приятелска" присъда.
От пошлост и лъжи бях уморен.
Исках само твоята усмивка да отсъди ...