14 ene 2009, 10:00

Ирония

  Poesía » Otra
968 0 6


Ирония е нашата съдба…
но друга ний си нямаме.

 Иронията е във нашата душа,
защото я създаваме.

 

 Половинвековна вярност
ни свързва с моята душа.
Преплетени във цялост сме -
единствена на таз земя. 

Обрулена от своята наивност,
горяща, но възкръсваща от пепелта,
изгубена във лабиринта от предатели,
не скъса нишката на обичта.

Надбягвахме се в устрема към щастието
и падахме след първите завои.
Но тя подаваше ми кавалерски дланите си
и следваше на крачка пътя мой.

Обкичена с венец от тръни,
сияеща с моминска красота,
тя, виждаща единствено приятели,
не заплати достойнството си със лъжа.

Приела съм съдбата си като одежда,
изтъркана, но само моя.
И скътала съм във душата си надежда,
че няма да се разделим с ирония.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Варя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Петя!
  • изгубена във лабиринта от предатели,
    не скъса нишката на обичта

    Ей това най ми хареса!
  • някак... диагонално го прочетох ... що пробвам пак ...
    ама след предният ме коментар да прочета стих с такова заглавие ...

    понякога имам чувството че някой се режисира биг брадър с мен ...
    или просто наистина биг бро вижда всичко ...


    извини ме че те занимавам с гулпосити... пак ще чета и ще коментирам ...

  • Благодаря ти Джейни.Запазихме за сега нишката...Благодаря и на Бог.Поздрави!
  • "Приела съм съдбата си като одежда,
    изтъркана, но само моя.
    И скътала съм във душата си надежда,
    че няма да се разделим с ирония."
    На мен ми хареса!
    Пази нишката на обичта, в това е смисъла на живота!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...