Ирония
Ирония е нашата съдба…
но друга ний си нямаме.
Иронията е във нашата душа,
защото я създаваме.
Половинвековна вярност
ни свързва с моята душа.
Преплетени във цялост сме -
единствена на таз земя.
Обрулена от своята наивност,
горяща, но възкръсваща от пепелта,
изгубена във лабиринта от предатели,
не скъса нишката на обичта.
Надбягвахме се в устрема към щастието
и падахме след първите завои.
Но тя подаваше ми кавалерски дланите си
и следваше на крачка пътя мой.
Обкичена с венец от тръни,
сияеща с моминска красота,
тя, виждаща единствено приятели,
не заплати достойнството си със лъжа.
Приела съм съдбата си като одежда,
изтъркана, но само моя.
И скътала съм във душата си надежда,
че няма да се разделим с ирония.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Варя Всички права запазени
