14.01.2009 г., 10:00

Ирония

963 0 6


Ирония е нашата съдба…
но друга ний си нямаме.

 Иронията е във нашата душа,
защото я създаваме.

 

 Половинвековна вярност
ни свързва с моята душа.
Преплетени във цялост сме -
единствена на таз земя. 

Обрулена от своята наивност,
горяща, но възкръсваща от пепелта,
изгубена във лабиринта от предатели,
не скъса нишката на обичта.

Надбягвахме се в устрема към щастието
и падахме след първите завои.
Но тя подаваше ми кавалерски дланите си
и следваше на крачка пътя мой.

Обкичена с венец от тръни,
сияеща с моминска красота,
тя, виждаща единствено приятели,
не заплати достойнството си със лъжа.

Приела съм съдбата си като одежда,
изтъркана, но само моя.
И скътала съм във душата си надежда,
че няма да се разделим с ирония.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Варя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Петя!
  • изгубена във лабиринта от предатели,
    не скъса нишката на обичта

    Ей това най ми хареса!
  • някак... диагонално го прочетох ... що пробвам пак ...
    ама след предният ме коментар да прочета стих с такова заглавие ...

    понякога имам чувството че някой се режисира биг брадър с мен ...
    или просто наистина биг бро вижда всичко ...


    извини ме че те занимавам с гулпосити... пак ще чета и ще коментирам ...

  • Благодаря ти Джейни.Запазихме за сега нишката...Благодаря и на Бог.Поздрави!
  • "Приела съм съдбата си като одежда,
    изтъркана, но само моя.
    И скътала съм във душата си надежда,
    че няма да се разделим с ирония."
    На мен ми хареса!
    Пази нишката на обичта, в това е смисъла на живота!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...