varq2 (Варя)
25 36
Jan 14, 2009, 10:00 AM

Ирония 

  Poetry » Other
660 0 6


Ирония е нашата съдба…
но друга ний си нямаме.

 Иронията е във нашата душа,
защото я създаваме.

 

 Половинвековна вярност
ни свързва с моята душа.
Преплетени във цялост сме -
единствена на таз земя. 

Обрулена от своята наивност,
горяща, но възкръсваща от пепелта,
изгубена във лабиринта от предатели,
не скъса нишката на обичта.

Надбягвахме се в устрема към щастието
и падахме след първите завои.
Но тя подаваше ми кавалерски дланите си
и следваше на крачка пътя мой.

Обкичена с венец от тръни,
сияеща с моминска красота,
тя, виждаща единствено приятели,
не заплати достойнството си със лъжа.

Приела съм съдбата си като одежда,
изтъркана, но само моя.
И скътала съм във душата си надежда,
че няма да се разделим с ирония.


© Варя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,Петя!
  • изгубена във лабиринта от предатели,
    не скъса нишката на обичта

    Ей това най ми хареса!
  • някак... диагонално го прочетох ... що пробвам пак ...
    ама след предният ме коментар да прочета стих с такова заглавие ...

    понякога имам чувството че някой се режисира биг брадър с мен ...
    или просто наистина биг бро вижда всичко ...


    извини ме че те занимавам с гулпосити... пак ще чета и ще коментирам ...

  • Благодаря ти Джейни.Запазихме за сега нишката...Благодаря и на Бог.Поздрави!
  • "Приела съм съдбата си като одежда,
    изтъркана, но само моя.
    И скътала съм във душата си надежда,
    че няма да се разделим с ирония."
    На мен ми хареса!
    Пази нишката на обичта, в това е смисъла на живота!
  • Благодаря ти Идеми Дойдеми,че си толкова ревностен читател на моите неща!Поздрави!
Random works
: ??:??