Jan 14, 2009, 10:00 AM

Ирония

  Poetry » Other
964 0 6


Ирония е нашата съдба…
но друга ний си нямаме.

 Иронията е във нашата душа,
защото я създаваме.

 

 Половинвековна вярност
ни свързва с моята душа.
Преплетени във цялост сме -
единствена на таз земя. 

Обрулена от своята наивност,
горяща, но възкръсваща от пепелта,
изгубена във лабиринта от предатели,
не скъса нишката на обичта.

Надбягвахме се в устрема към щастието
и падахме след първите завои.
Но тя подаваше ми кавалерски дланите си
и следваше на крачка пътя мой.

Обкичена с венец от тръни,
сияеща с моминска красота,
тя, виждаща единствено приятели,
не заплати достойнството си със лъжа.

Приела съм съдбата си като одежда,
изтъркана, но само моя.
И скътала съм във душата си надежда,
че няма да се разделим с ирония.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Варя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Петя!
  • изгубена във лабиринта от предатели,
    не скъса нишката на обичта

    Ей това най ми хареса!
  • някак... диагонално го прочетох ... що пробвам пак ...
    ама след предният ме коментар да прочета стих с такова заглавие ...

    понякога имам чувството че някой се режисира биг брадър с мен ...
    или просто наистина биг бро вижда всичко ...


    извини ме че те занимавам с гулпосити... пак ще чета и ще коментирам ...

  • Благодаря ти Джейни.Запазихме за сега нишката...Благодаря и на Бог.Поздрави!
  • "Приела съм съдбата си като одежда,
    изтъркана, но само моя.
    И скътала съм във душата си надежда,
    че няма да се разделим с ирония."
    На мен ми хареса!
    Пази нишката на обичта, в това е смисъла на живота!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...