Исках да се заблуждавам...

18 sept 2008, 19:20

Poesía

445 0 8

Пръснах я. Разбих я на парчета.

Оная, непотребната мечта.

Оказа се ялова. Не ме заболя,

когато видях я да се валя в калта.

Прескочих я тутакси. Тя стенеше грозно.

Не се и обърнах. Напред продължих.

Излезнах на светло, сякаш пробудена,

от сън летаргичен с безплътна душа.

Сега ще съм истинска. Вярваща,

че и за мен отредено е място едно.

Там в простора, в редицата мамеща,

на получаващи щастие срещу добро.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Довереница (Дочка Василева)

2008-09-20T22:51:30+03:00

Бъди!
face04 (Таня Кирилова)

2008-09-19T11:38:17+03:00

Истината е във финала!Има добро и за теб! Ти само вярвай!
Победител (Васил Георгиев)

2008-09-18T23:18:12+03:00

Бъди в тази редица на получаващите щастие срещу добро! Поздрави за хубавия стих, Пепи!
EliTa (Ели)

2008-09-18T23:06:05+03:00

...А дали?...А мечтата?
...направи добро и го хвърли зад гърба си...то ще се стигне!
dodic (Деян Димитров)

2008-09-18T21:36:36+03:00

Много оптимистично.
Поздравления, Пепи!
Много ми хареса.
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

2008-09-18T20:39:23+03:00

"Сега ще съм истинска. Вярваща,
че и за мен отредено е място едно."

! Ето тази част наистина много ми хареса!
Поздрав!
Love (Ванина)

2008-09-18T20:01:59+03:00

Бъди истинска и борбена!
Само напред
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2008-09-18T19:38:24+03:00

истинска си разбира се...!
....Пепи....