18 сент. 2008 г., 19:20

Исках да се заблуждавам... 

  Поэзия
444 0 8

Пръснах я. Разбих я на парчета.

Оная, непотребната мечта.

Оказа се ялова. Не ме заболя,

когато видях я да се валя в калта.

 

Прескочих я тутакси. Тя стенеше грозно.

Не се и обърнах. Напред продължих.

Излезнах на светло, сякаш пробудена,

от сън летаргичен с безплътна душа.

 

Сега ще съм истинска. Вярваща,

че и за мен отредено е място едно.

Там в простора, в редицата мамеща,

на получаващи щастие срещу добро.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??