27 nov 2008, 8:00

Исках да ти кажа колко те обичам

  Poesía
1.4K 0 2
 

Изгорен и смачкан черен лист.
А на него бе написан стих...

Исках да ти кажа

колко много те обичам.
Исках, но боях се,

че на провал живота си обричам.
Исках да узнаеш

колко много те желая,
колко силно ме боли,
но изведнъж сърцето каза
"Спри! Грешка ще направиш ти!"

А от това започна още по-силно да боли.

И така сърцето замълча,
душата стана няма.

Чувствата си надълбоко скрих
и мрачен път към мъката открих.

Вървях по него дълго,
продължавам да вървя и до сега.

Обичам те как искам да ти изкрещя,
ала не мога, зная.

                 Между нас е тя, нали?
                 Искаш с нея да си ти...

И какво остава ми сега?
Вечно чувствата си с листовете да деля.
И да мисля аз,
че така обичта към теб ще залича.

2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...