Изгорен и смачкан черен лист.
А на него бе написан стих...
Исках да ти кажа
колко много те обичам.
Исках, но боях се,
че на провал живота си обричам.
Исках да узнаеш
колко много те желая,
колко силно ме боли,
но изведнъж сърцето каза
"Спри! Грешка ще направиш ти!"
А от това започна още по-силно да боли.
И така сърцето замълча,
душата стана няма.
Чувствата си надълбоко скрих
и мрачен път към мъката открих.
Вървях по него дълго,
продължавам да вървя и до сега.
Обичам те как искам да ти изкрещя,
ала не мога, зная.
И какво остава ми сега?
Вечно чувствата си с листовете да деля.
И да мисля аз,
че така обичта към теб ще залича.
2007
© Радена Todos los derechos reservados