27 нояб. 2008 г., 08:00

Исках да ти кажа колко те обичам

1.4K 0 2
 

Изгорен и смачкан черен лист.
А на него бе написан стих...

Исках да ти кажа

колко много те обичам.
Исках, но боях се,

че на провал живота си обричам.
Исках да узнаеш

колко много те желая,
колко силно ме боли,
но изведнъж сърцето каза
"Спри! Грешка ще направиш ти!"

А от това започна още по-силно да боли.

И така сърцето замълча,
душата стана няма.

Чувствата си надълбоко скрих
и мрачен път към мъката открих.

Вървях по него дълго,
продължавам да вървя и до сега.

Обичам те как искам да ти изкрещя,
ала не мога, зная.

                 Между нас е тя, нали?
                 Искаш с нея да си ти...

И какво остава ми сега?
Вечно чувствата си с листовете да деля.
И да мисля аз,
че така обичта към теб ще залича.

2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...