27.11.2008 г., 8:00

Исках да ти кажа колко те обичам

1.4K 0 2
 

Изгорен и смачкан черен лист.
А на него бе написан стих...

Исках да ти кажа

колко много те обичам.
Исках, но боях се,

че на провал живота си обричам.
Исках да узнаеш

колко много те желая,
колко силно ме боли,
но изведнъж сърцето каза
"Спри! Грешка ще направиш ти!"

А от това започна още по-силно да боли.

И така сърцето замълча,
душата стана няма.

Чувствата си надълбоко скрих
и мрачен път към мъката открих.

Вървях по него дълго,
продължавам да вървя и до сега.

Обичам те как искам да ти изкрещя,
ала не мога, зная.

                 Между нас е тя, нали?
                 Искаш с нея да си ти...

И какво остава ми сега?
Вечно чувствата си с листовете да деля.
И да мисля аз,
че така обичта към теб ще залича.

2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...