22 dic 2005, 18:37

Исках ти да бъдеш...

  Poesía
988 0 0

Защо позволих това да се случи!?

Е, нищо. Опитът учи.

Зная го и го разбирам,

Но защо сега агонизирам?

Защо е пусто в моята душа,

Когато зная, че всичко бе лъжа.

Илюзия – от мен създадена

И заради нея се чувствам

Така предадена.

Мечтаех всеки миг и час

Да бъда с теб и твоя глас,

Да бъде допирът ти нежен

Спасителен пояс

В тоя свят безбрежен.

Но прекалено много исках аз.

Използвах те като компас.

Посоката ми да определиш

Или вместо мене да решиш

Коя съм и каква съм.

В съня ми да ме гушнеш

И леко да ме люшнеш

Към забравата жадувана

Към онзи свят чудесен

Където животът е песен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...