Защо позволих това да се случи!?

Е, нищо. Опитът учи.

Зная го и го разбирам,

Но защо сега агонизирам?

Защо е пусто в моята душа,

Когато зная, че всичко бе лъжа.

Илюзия – от мен създадена

И заради нея се чувствам

Така предадена.

Мечтаех всеки миг и час

Да бъда с теб и твоя глас,

Да бъде допирът ти нежен

Спасителен пояс

В тоя свят безбрежен.

Но прекалено много исках аз.

Използвах те като компас.

Посоката ми да определиш

Или вместо мене да решиш

Коя съм и каква съм.

В съня ми да ме гушнеш

И леко да ме люшнеш

Към забравата жадувана

Към онзи свят чудесен

Където животът е песен.