Защо позволих това да се случи!?
Е, нищо. Опитът учи.
Зная го и го разбирам,
Но защо сега агонизирам?
Защо е пусто в моята душа,
Когато зная, че всичко бе лъжа.
Илюзия – от мен създадена
И заради нея се чувствам
Така предадена.
Мечтаех всеки миг и час
Да бъда с теб и твоя глас,
Да бъде допирът ти нежен
Спасителен пояс
В тоя свят безбрежен.
Но прекалено много исках аз.
Използвах те като компас.
Посоката ми да определиш
Или вместо мене да решиш
Коя съм и каква съм.
В съня ми да ме гушнеш
И леко да ме люшнеш
Към забравата жадувана
Към онзи свят чудесен
Където животът е песен.
© Петя Всички права запазени